Ориенталските парфюми очароват със своята дълготрайност, първична природа и дълга история. Едно от местата, на които все още се практикува традиционното производство на арабски парфюми, е град Аден, бивша столица на Йемен. Градът е разположен на кръстопътя между Африка, Азия и Европа, което е било особено благоприятно за пътуващите търговци. Аден има идеалните условия за растителността – вулканична почва, висока влажност и благоприятни температури.

Градът е известен още със своя необичаен сезон, наречен „сезонът на парфюмите“. Той започва през май и свършва в края на септември, обхващайки най-горещите дни – времето, в което аденци най-силно се нуждаят от парфюм. Близостта на Аден с Червено море е подтикнало местните парфюмеристи да включат в композициите си необичайни съставки, като например черупка от морски охлюв или червен секрет от кашалот. Колкото и необичайни да са тези компоненти, те са поредното доказателство, че ориенталските аромати са уникални не заради композициите си, а заради тучните долини, реките и пустините, които са дали живот на техните основни нотки и които продължават да съществуват чрез тях.

Разликата между западни и източни парфюми

Западните парфюми са известни с това, че имат високо алкохолно съдържание, докато арабските са били създавани единствено чрез естествени масла, като оуд, подправки, кехлибар, мускус и други. Това ги прави и по-мазни на допир, както и по-дълготрайни. Друга отличителна черта на ориенталските парфюми е, че те са универсални, унисекс. Въпреки че днес са разработени композиции за дами и мъже, съставките в тях са същите, тъй като в Арабия не съществуват аромати, които принадлежат само на единия или само на другия пол. Последната разлика е, че западните парфюми изветряват чувствително по-бързо от източните. Тайната на нанасянето на ориенталските парфюми е директно върху кожата, като за предпочитане е да го направите веднага след баня, когато кожата е още влажна.

Културата на ориенталските парфюми

Арабия винаги е изпитвала остра нужда от липса на водни източници, която е влизала в противоречие с техните религиозни норми – богати или бедни, те са длъжни да спазват чистоплътност при всеки повод, през цялата година и даже в най-тежките времена. Тази нужда извиква появата на първата козметика – глина и сухи билки, които са поддържали хигиената. Непосредствено след козметиката идват ароматите, като най-редките и скъпите стават привилегия за състоятелните араби и пряка асоциация с най-пищните приказки от Хиляда и една нощ, разказващи за несметни богатства и разкошни дворци. Такива са и самите арабски парфюми – чисти, богати, мистични, отвъд времето, по-близко до въображението и съня, отколкото до реалността.

Тяхна пълна противоположност са френските парфюми. В Европа те са връх на парфюмерийното майсторство, но в същината си те отразяват предпочитанията на самите французи. Те изпитват слабост към леко гнилото, леко мръсното – синьото сирене, мръсните чаршафи и немитите жени. Всяка френска композиция съдържа в себе си съставка, която сама по себе си е отблъскваща, неприятна на повечето хора. Някои от тези композиции могат да бъдат описания като „смачкано грозде и кон“, „стомана и сок от краставица“, „черно гумено цвете“ и т.н. Всяка парфюмна композиция има свое място под слънцето, но ако някога сте се питали защо отдавате предпочитанията си на един флакон, а не на друг, най-вероятно споделяте представата на нейния композитор за „приятно“ и „благоуханно“.

Класически ориенталски аромати

Розата се среща почти толкова често в дамските, колкото и в мъжките арабски парфюми. Розите са първите култивирани цветя, чието отглеждане се смята за изкуство. Към днешна дата са ни известни 18 хиляди сорта, от които само 200 са маслодайни, а четири от тях принадлежат на арабските аромати, най-известният от които е роза дамасцена. Интересното при розата е, че всеки маслодаен сорт има различен мирис (флорален, земен, плодов), както и способността да се изменя през различни части на деня, сезона и дори годината.

От дамските парфюми е изключително популярен Dhai Al Qamar със стартови нотки роза, база от тамян и кедър и неочакван завършен с пипер от Ямайка. Resalt Al Oshaq е мъжката алтернатива с флорален и пикантен характер. Оуд и мускус представляват основните акорди, а щипка черен пипер – финалните. Ако търсите розата като основен тон, дамският Khaltat Al Dhahabi и мъжкият Monument Emerald ще ви запленят със своята земна, дискретна природа.

Сандаловото дърво е друга неостаряваща класика. На мирис е мек, млечен, богат, със зелена нотка. В зависимост колко сух е региона, можете да почувствате пикантни или балсамови подтонове. За разлика от други дървесни аромати, сандаловото дърво е кремообразно и често се комбинира с ванилия. Самото му име означава „приятен за сетивата“. В различни култури е смятано за „дърво на боговете“. Нужни са поне 20-25 години, преди сърцевината да се сдобие с характерния наситен аромат. Специалистите го описват като екзотичен и успокояващ.

Като стартов акорд ще го откриете в дамския Pure Kanz – композиция, отличаваща се с плодово-сладкия си характер. Сандаловото дърво е акомпанирано от тонка, ванилия и кехлибар. Завършекът е стабилен, мускусен. Oud Burmi е мъжкият вариант – изчистен, но директен със своите три съставки – сандалово дърво, амбър и бял мускус. Като основен аромат присъства в дамския Habibi Lil Abad Gold и мъжкия Habibi Lil Abad Black.